Мръсната тайна за парите на партиите
Местен водач на Българска социалистическа партия в Бургас споделя в националния ефир, че упрекнатият в укривателство на Митьо Очите общински консултант Бенчо Бенчев е донор на партията: „ Дали са били 20, 30 или 50 (хиляди лева) не мога да ви кажа, само че е помагал, води се отчетност “. В обществения указател с донорите на партиите обаче подобен факт не е отразен. Националното управление на Българска социалистическа партия също публично отхвърля сходно подаяние. После обаче се обажда и самият Бенчев: „ Да, спонсорирал съм с пари Българска социалистическа партия. Много повече от това, което се приказва. Щом не могат да кажат тъкмо какъв брой съм дал, значи има черна каса ”.
Не е изключено всички в тази история да споделят истината – и в локалната организация да са постъпвали такива дарения, и в формалните доклади това да не е отразено, а и самият донор да е давал повече, в сравнение с са стигали до локалната партийна каса. Най-вероятно тази история ще завърши без да научим освен това, тъй като всичко е ясно – да, по този начин се финансират предизборните акции в България и има доста елементарни пояснения за какво е тъкмо по този начин. Първо, разпоредбите са писани за някаква идеална обстановка, не регистрират действителността и „ плачат “ да бъдат прескачани. И второ, нарушаването на разпоредбите не води до никакви последствия – потвърдено е.
Законът против действителността
Изборният кодекс лимитира финансирането на партиите – и като размер, и като генезис. Не може на избори за парламент разноските на една партия да надвишават 3 милиона лв.. Не може на локални избори акцията да коства повече от 8 милиона за цялата страна, като в тези пари би трябвало да се вместят акциите за кметове и съветници във всичките 265 общини. В рамките на тези пари, не може и разноските за акцията за един консултант да надвишават 5 хиляди лв.. Сега си представете един кандидат-съветник, който приканва гласоподавателите да гласоподават за него с преференция и за задачата „ украси “ града с билбордове. Ясно е, че няма да стигнат 5 хиляди лв.. Разходите на огромните партии постоянно са повече от лимита и по тази причина част от парите въобще не се регистрират – това е така наречен черна каса.
Законът позволява дарения единствено от физически лица, само че не и от компании. Пари обаче нормално се генерират от икономическа активност, която се реализира от юридически лица. Затова даренията от бизнеса, каквито са множеството дарения, се постанова да „ се разхвърлят “ на физически лица, които да ги внесат публично в партийната каса. Всеки може да знае, че в града Х компанията Y спонсорира акцията на кмета, само че това няма по какъв начин да участва някъде черно на бяло. Има и още ограничавания – оптималният размер на едно подаяние от физическо лице е 10 хиляди лв.. Когато някой реши да подкрепи нечия предизборна акция с по-голяма сума, тези пари се разпределят на нужния брой хора, с цел да бъде спазен законът. Когато няма разполагаем подставени донори – отиват напряко в черната каса. Вероятно законодателят е приел рестриктивните мерки с положителни планове, само че практиката сочи, че прекомерно постоянно те са неприложими и партиите заобикалят закона.
Никакви наказания
Емблематична е акцията на „ България без цензура, ЗНС, Вътрешна македонска революционна организация и Гергьовден ” за европейските избори през 2014 година По думите на прокурори по делото „ КТБ “, банкрутиралата банка е спонсорирала тази акция с „ 25-30 милиона “. Разходите тогава в действителност бяха впечатляващи, само че публично регистрираните бяха единствено 1 милион и 200 хиляди лв.. Малкото регистрирани пари са били превозени измежду нощ от банката в колите на притежаваната от Цветан Василев ТВ7, след което всеобщо са записвани идентични дарения – през днешния ден, да вземем за пример, 10 индивида в едно село подаряват по 1000 лв., на следващия ден в прилежащото село други 15 души подаряват по 10 хиляди лв. и така нататък
Иван Бедров
Твърде постоянно записаните като донори въобще не подозират за тази своя благотворителност, а малките екрани демонстрираха задоволително хора, които през живота си не са виждали 10 хиляди лв. вкупом, само че съгласно регистъра са дарили тъкмо толкоз на Бареков.
След толкоз доста свидетелства за всеобщи нарушавания, прокуратурата разгласи, че ревизира сигналите. И толкоз. Резултат няма, няма и наказания за нарушителите. Така една явно незаконна акция остана без последици. Затова никой не би трябвало да се учудва за какво финансирането на предизборните акции продължава да става тъкмо по този метод. На доктрина законодателят е забранил дарения от компании и е лимитирал размера, само че това не може да спре бизнеса да поддържа любимците. Забранил е и анонимните дарения, само че това не може да принуди някоя компания да излезе на ярко, когато подкрепя по-малка опозиционна партия, тъй като ще ѝ бъде „ напомнено “ от институциите да не го прави повече. Нито законът има връзка с действителността, нито някой следи дейно за спазването му. Защо тогава партиите да се преценяват?
Не е изключено всички в тази история да споделят истината – и в локалната организация да са постъпвали такива дарения, и в формалните доклади това да не е отразено, а и самият донор да е давал повече, в сравнение с са стигали до локалната партийна каса. Най-вероятно тази история ще завърши без да научим освен това, тъй като всичко е ясно – да, по този начин се финансират предизборните акции в България и има доста елементарни пояснения за какво е тъкмо по този начин. Първо, разпоредбите са писани за някаква идеална обстановка, не регистрират действителността и „ плачат “ да бъдат прескачани. И второ, нарушаването на разпоредбите не води до никакви последствия – потвърдено е.
Законът против действителността
Изборният кодекс лимитира финансирането на партиите – и като размер, и като генезис. Не може на избори за парламент разноските на една партия да надвишават 3 милиона лв.. Не може на локални избори акцията да коства повече от 8 милиона за цялата страна, като в тези пари би трябвало да се вместят акциите за кметове и съветници във всичките 265 общини. В рамките на тези пари, не може и разноските за акцията за един консултант да надвишават 5 хиляди лв.. Сега си представете един кандидат-съветник, който приканва гласоподавателите да гласоподават за него с преференция и за задачата „ украси “ града с билбордове. Ясно е, че няма да стигнат 5 хиляди лв.. Разходите на огромните партии постоянно са повече от лимита и по тази причина част от парите въобще не се регистрират – това е така наречен черна каса.
Законът позволява дарения единствено от физически лица, само че не и от компании. Пари обаче нормално се генерират от икономическа активност, която се реализира от юридически лица. Затова даренията от бизнеса, каквито са множеството дарения, се постанова да „ се разхвърлят “ на физически лица, които да ги внесат публично в партийната каса. Всеки може да знае, че в града Х компанията Y спонсорира акцията на кмета, само че това няма по какъв начин да участва някъде черно на бяло. Има и още ограничавания – оптималният размер на едно подаяние от физическо лице е 10 хиляди лв.. Когато някой реши да подкрепи нечия предизборна акция с по-голяма сума, тези пари се разпределят на нужния брой хора, с цел да бъде спазен законът. Когато няма разполагаем подставени донори – отиват напряко в черната каса. Вероятно законодателят е приел рестриктивните мерки с положителни планове, само че практиката сочи, че прекомерно постоянно те са неприложими и партиите заобикалят закона.
Никакви наказания
Емблематична е акцията на „ България без цензура, ЗНС, Вътрешна македонска революционна организация и Гергьовден ” за европейските избори през 2014 година По думите на прокурори по делото „ КТБ “, банкрутиралата банка е спонсорирала тази акция с „ 25-30 милиона “. Разходите тогава в действителност бяха впечатляващи, само че публично регистрираните бяха единствено 1 милион и 200 хиляди лв.. Малкото регистрирани пари са били превозени измежду нощ от банката в колите на притежаваната от Цветан Василев ТВ7, след което всеобщо са записвани идентични дарения – през днешния ден, да вземем за пример, 10 индивида в едно село подаряват по 1000 лв., на следващия ден в прилежащото село други 15 души подаряват по 10 хиляди лв. и така нататък
Иван Бедров
Твърде постоянно записаните като донори въобще не подозират за тази своя благотворителност, а малките екрани демонстрираха задоволително хора, които през живота си не са виждали 10 хиляди лв. вкупом, само че съгласно регистъра са дарили тъкмо толкоз на Бареков.
След толкоз доста свидетелства за всеобщи нарушавания, прокуратурата разгласи, че ревизира сигналите. И толкоз. Резултат няма, няма и наказания за нарушителите. Така една явно незаконна акция остана без последици. Затова никой не би трябвало да се учудва за какво финансирането на предизборните акции продължава да става тъкмо по този метод. На доктрина законодателят е забранил дарения от компании и е лимитирал размера, само че това не може да спре бизнеса да поддържа любимците. Забранил е и анонимните дарения, само че това не може да принуди някоя компания да излезе на ярко, когато подкрепя по-малка опозиционна партия, тъй като ще ѝ бъде „ напомнено “ от институциите да не го прави повече. Нито законът има връзка с действителността, нито някой следи дейно за спазването му. Защо тогава партиите да се преценяват?
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ